2020 година и настъпващата епоха на Водолей

Хилядолетия наред мъдреци и астролози анализират връзката между небесните тела и това, което се случва на Земята. Благодарение на наблюденията те твърдят, че „Каквото горе, това и долу“. Планетите и звездите се движат над нас като една огромна небесна машина. Те са били считани за магически още когато човек е вдигнал своя поглед към небесата. Във всички мистични традиции е застъпен принципът, че всичко е едно и едното е всичко. Приема се, че творението и Създателят са едно. Айнщайн заключава, че времето е илюзия, а Питагор, създателят на нумерологията, казва: „Всичко е число и числото е всичко“.

Какво ни казва 2020 година в нумерологичен план?

В нумерологичен план 2020 година има само две градивни числа – две и нула, и едно редуцирано – четири ( 2 + 0 + 2 +0 = 4).

Числото 2 символизира дуалността, връзките, женския принцип. В картите Таро числото 2 се свързва с Висшата жрица (Луната), която ни предизвиква да навлезем по-дълбоко в нещата, да погледнем отвъд очевидното, да потърсим скритото и неясното.

Нулата не нито от мъжки, нито от женски пол. В картите Таро 0 е Глупакът (Уран) – той е Героят, чието пътешествие се разгръща в темите, символизирани от останалите карти. Глупакът, изпълнен с вяра, ни призовава да с хвърлим в неизвестното, да навлезем в нова фаза, да поемем по нов път, да започнем нещо ново, да започнем изграждането на нов световен ред и Нова Епоха. По тази причина може да смятаме, че 2020 година е година много тясно свързана с настъпващата Епоха Водолей. Този факт че подсилва и от това, че Уран, управителят на Водолей, има резонираща с нея вибрация – 4. Тъй като свободолюбивият Уран е непредсказуем, през 2020 година може да очакваме обрати и изненади.

В нумерологията 2020 година се свежда до числото 22 и до неговото редуцирано число 4 (2 + 2). Подобно на числата 11 и 33, числото 22 се смята за магическо число, свързано с мистерията. Вибрацията 4 (Уран) ни подтиква да навлезем в мистерията, да направим скок в неизвестното. 2020 година е подходяща за търсене на нови пътища за сътрудничество, мирни решения, справедливост и любов. През тази година може да очакваме, че силите на промяната (Уран) ще се опитат да пробият закостенелите структури на Козирог (Сатурн). През март планетите Плутон, Сатурн, Юпитер и Марс в Козирог ще бъдат в тригон с планетата на промяната – Уран в Телец. Това е предпоставка за промяна. Тригоните на Уран с Плутон, Сатурн, Юпитер и Марс са съответно в земните знаци Телец и Козирог. Тези аспекти създават условия за промяна, възможност за помирение, прекъсване на конфликт, премахване страха от промяна.

Какво да очакваме от 2020 година?

През 2020 година може да очакваме начало на значима промяна. Ще бъдем принудени да излезем от закостенелите форми на съществуване и да търсим нови подходи към живота. Съвпадът между Юпитер (разширяването) и Сатурн (ограниченията) на 20 декември тази година е в демократичния Водолей – знака на хуманизма, управляван от Уран. Това е среща между Закона (Юпитер) и Съдията (Сатурн) – управителите на Водолей (Сатурн е старият управител, а Юпитер – езотеричният управител). Всичко това става под силното влияние на Уран – новият управител на Водолей. Този съвпад е още един сигнификатор за утвърждаване на ерата на Водолея, края на един цикъл и началото на друг.

В началото на 2020 година може да очакваме дезинформация, фалшиви новини, популизъм, внасяне на паника, разпалване на войни. Но старото се топи, а новото все още не се вижда на хоризонта. Навлизаме в зоната на несигурност, когато старият начин живот започва да рухва. Сигнификатори за това са лунно затъмнение (10 януари) и съвпад Сатурн/Плутон (12 януари).

В края на Март 2020 година ще има съвпад Юпитер/ Плутон. Появява се философът на промяната – Юпитер. Юпитер може да приеме формата на идея, магьосник, учител или водач, който да вдъхнови необходимостта от промяна. Юпитер символизира възможностите, късмета, разширението, но, преминавайки през Козирог, той се чувства ограничен. Необходима е нова вяра и нова тактика.

Тъй като драмата се развива във владенията на Козирог, съществува сериозен риск от рецесия и забавяне на световната икономика. В личен план трудно преобразуване на закостенели навици, модел на мислене и начин на действие. Козирогът ни учи на пестеливост, предпазливост и въздържане от излишни разходи.

Съвпадът Сатурн/Плутон символизира повратна точка. В този трансцендентален аспект Сатурн символизира контрола, а Плутон – властта, което означава, че без контролирана употреба на власт са възможни ужасни събития. Може да усетим този ужас, ако закъснеем със своите реакции към това, което се случва. Аспектът предполага отваряне врати за едни възможности и затваряне за други. Поради всичките съвпади – Плутон/Сатурн, Плутон/Юпитер, Юпитер/Сатурн може да очакваме както прогрес в лечението, технологиите и комуникациите, така и нови болести и забавяне в икономиката.

Вече живеем в Епохата на Водолея

Епохата Водолей предполага да живеем в толерантност, глобализация, демократични идеали, хуманизъм, справедливост, равенство, любов и по-високо съзнание. Глобализацията е вече на лице и част от Водолея – символ на единството – вече е тук. Но Козирогът все още издига стени, строи укрепления и слага бариери. Вероятно ще почувстваме по-осезателно идването на Епоха на Водолея едва след 2023 година, когато Плутон премине във Водолей, където ще остане близо две десетилетия. Тогава ще усетим отчетливо силата на промяната и на новото. Транзитът на Юпитер през Водолей през 2020 година ще внесе повече духовност в живота на хората, ще им помогне да разберат колко е хубаво да се чувстват свободни.

Водолеят е бъдещето, което настъпва сега.

Димитър Хаджийски

Мисли за същността на живота


Съществуваме едновременно чрез подсъзнание и съзнание
Подсъзнанието съдържа отпечатани образи и впечатления от миналото – това, което е отвътре.
Съзнанието е всичко, което мислим, чувстваме и приемаме в ума – това, което е отвън.
Каквото е отвътре, това е и отвън.
Подсъзнанието е склад на паметта.
Бъдещето е в ума ни. Ние сме това, което мислим всеки ден.
Всички болести и провали са въплъщение на негативни мисли и страхове, намиращи се в подсъзнателния ни ум.
За да променим „програмата“, създадена от мислите на подсъзнателния ум, трябва да открием  деструктивните вярвания, складирани в миналото, които внушават страх и отчаяние, и да ги заменим с мисли, които подсилват, лекуват и благославят живота.
Нищо в живота не е безусловно предначертано. Винаги може да променим съдбата си като се настроим в хармония с  космическите закони на Вселената.

Бог е Абсолютът – състояние на единство, цялостност и съвършенство, в което няма граници между нещата.
За да опознае сам себе си, Бог се е въплътил в човека и се е разделил на две – наблюдаващ и наблюдавано. Бог е силата в човека, която го подтиква да се развива и самопознава. Да опознаеш себе си, означава да опознаеш Бога, който действа чрез тебе. Защото каквото е Горе, такова е и Долу – макрокосмосът се отразява в микрокосмоса – човека.
Когато се опознаем, ние ще сме свободни.

Всичко в сътворението е разделено на двойка противоположности – ин и ян, мъж и жена, душа и тяло.
Полярността и принципът на действието и противодействието се срещат във всяка част на природата. Те са движещата сила на развитието.
Интуицията е женският аспект, а умът – мъжкият аспект в наша психика.
Докато интуицията слуша и възприема, умът изследва и прониква.
Трябва да се доверяваме на интуицията си преди да се доверим на ума си.
Колкото повече се доверяваме на интуицията си , толкова по-хармоничен става нашия живот.
Когато интуицията направлява нашите мисли, думи и дела, ние вървим по пътя на Бога.
Когато владеем ума си, владеем живота си.

Ние живеем в свят на непрекъсната промяна, изненади, парадокси и мистерия.
Истинската природа на съществуването изисква да се отпуснем, да станем свидетели на потока на Живота в материята, да  станем еволюционери.
От dhadjiiski Публикувано в Други

Ричард Ръд за 64-ти ген ключ

Обичам да съчетавам И-дзин с изучаването на ген-ключовете от книгата на Ричард Ръд.  Това е моят начин да практикувам съзерцанието – основната духовна практика, за която Ричард Ръд говори. Всеки ден си хвърлям монети, за да разбера кой е принципът, за чиято проява да наблюдавам през деня. И, тъй като за трети пореден ден ми се падна 64-та хексаграма, се замислих по-сериозно какво точно означава за мен това и го открих в няколко събития в живота ми.

В добавка, реших да представя основното, което научих за него и в кратка статия, защото най-добре разбираме дадено нещо като разкажем за него на другите. Надявам се споделеното да бъде полезно на хората, които, също като мен, искат да разберат как да алхимират объркването си в дарбата на въображението и, някой ден, да преживеят и сидхито на просветлението.

Сянка – объркване

Объркването е най-голямата Сянка на човека, която му пречи да вижда истината за реалността, в която живее под влияние на масовото съзнание. Но в объркването се крие и потенциал с невероятна красота – чудото на човешкото въображение. Когато въображението достигне най-високите си вибрации, то се превръща в просветление, разкриващо духовния път на всеки един човек.

Умът, подхранван от собствените си илюзии, не може да избяга от себе си заради общата ниска вибрация на планетата. Тези илюзии се разиграват чрез събитията в нашия живот и хората, с които се срещаме и общуваме в живота си. Умът живее постоянно в едно преходно състояние на объркване, опитвайки се да избяга от него. Това объркване прилича на задънена улица – една илюзия, създадена от ума. В момента, в който умът спре да мисли, объркването изчезва. Мисленето спира при медитация със силна концентрация върху обект или точка.

Но всъщност объркването е другата страна на чистия потенциал, който е светлината на нашето съзнание. То е сянката, която се проявява в безсмислена битка със собствения ни ум и усещането за изолация. Ето защо, когато се чувстваме объркани, добре е да търсим промяна в мисленето, но по един търпелив начин – като му позволим да еволюира от само себе си. Както и да сме осъзнати, че объркването се подхранва по два начина. Единият начин е като правим това, което са правили нашите родители, учители, приятели – накратко, като живеем живот на подражание. Другият начин е като изразим неудовлетворението и болката си във външния свят като възприемаме себе си като жертва и отреагираме чувството на жертва чрез гняв и борба. Но нито  пасивното възпроизвеждане на статуквото, нито агресивната борба срещу него не могат да ни извадят от порочния кръг. Това, което помага, е да трансформираме объркването в дарбата на въображението чрез промяната на мисленето.

Дарба – въображение

Трансформираме сянката на объркването в дарбата на въображението, като осъзнаем ключовата роля на ума, който пише различни сценарии за живота и постоянно интерпретира нашите преживявания. Именно умът държи ключа за освобождаване от човешкото страдание. Той се срива, когато се изправи срещу болката, която стои в основата на живота. Но, ако позволим на тази болка да бъде осъзната, тя може да бъде преобразувана. Колкото повече наблюдаваме как умът се опитва да разбере своето объркване, толкова по-голяма промяна започва да настъпва в нас.

Мисленето отнема огромно количество енергия. Ето защо, когато отнемем храната на ума – остарелите убеждения или неправилните възгледи, той започва да освобождава енергия. В природата на живота естествената енергия има способност да расте и еволюира. По тази причина, когато менталната енергия се освободи от миналите обуславяния, се ражда истинската креативност и високо въображение. Това въображение позволява у нас да се случи алхимията.

Когато започнем да разказваме за болката си и за начина, по който се чувстваме, ние привеждаме алхимията в действие. Разказването е творчески процес. Всеки творчески процес създава вътрешна светлина и поправя път към въображението. Така нашето изразяване естествено еволюира към по-високи вибрации. Силата на въображението слага край на подражанието, освобождава ни мисловните и културни ограничения, които са ни формирали и продължават да ни обусляват, свързва вътрешното зрение с външното.

Сидхи – просветление

Просветлението е въображение без участието на Аза – слагане край на идентификацията с формата. При просветлението умът слуша, за да сложи край на собственото си объркване – прави скок в съзнанието. Всъщност, просветлението означава осъзнаване на истината в най-положителната й форма. В този смисъл, да бъдем просветлени означава да мислим с божествени мисли, да се преродим в по-висше същество, да останем празни и чрез тази празнота да усетим пълнотата на Божественото сияние.

Накратко, 64-ти ген ключ, като последен от генетичните ключове, ни показва епилога – как правилната употреба на ума ни освобождава от ограниченията на миналото, отваря път за нови начини на възприемане и реагиране и, в крайна сметка, води до последната форма на свобода – просветлението.

Димитър Хаджийски

От dhadjiiski Публикувано в Други