Ригпа – всепроникващата изначална осъзнатост

„Подвижният ум, който борави с понятия, е умът, познат от всекидневните преживявания – умът, който е постоянно зает с мисли, спомени образи, вътрешни диалози, преценки, значения, емоции и фантазии. Именно той се отъждествява с „моя Аз“ и „моите преживявания“. Движи го обвързаност с двойствената представа за съществуването. Той приема себе си за субект в света на обектите. Нахвърля се на една част от възприятията, а друга отблъсква.“ Тензин Римпоче

Тензин Уангял Римпоче е тибетски лама от традицията Бон и автор на книгата „Тибетска йога на съновиденията и съня“, която в момента за пореден път препрочитам. И, тъй като всеки път разбирам нещата в по-голяма дълбочина, сега споделям това разбиране.

Целта на книгата е да опознаем истинската природа на ума, да постигнем осъзнатост във всеки един момент от своя живот, като се освободим от илюзиите и проекциите на ума и заживеем по-спокойно в яснота и разбиране за себе си.

Правим това като разграничим подвижния ум от осъзнатия и просветлен ум. Това е много важно, защото не може да се освободим от незнанието и страданията, ако не познаем истинската природа на ума. Дори и при най-силна концентрация, умът продължава да анализира, да бъде част от двойствеността. Боравещият с понятия ум винаги е подчинен на двойствеността, инстинктивно разделя преживяванията на две – противопоставя себе си на другите, ние на вие, субект на обект.

„Егото, ограничено от двойствеността на субект и обект, е плод на подвижния ум. От него се пораждат всички страдания. Боравещият с понятия ум се труди усърдно и ето какво се получава накрая: живеем в спомени за миналото и във фантазии за бъдещето, откъснати от непосредственото преживяване, изпълнено със сиянието и красотата на живота.“

„Изначалната реалност на ума е чиста, нераздвоена осъзнатост – ригпа. Нейната същност е едно с всичко, което съществува. В практиката не бива да се бърка дори с най-неуловимите, най-спокойни и най-отворени състояния на подвижния ум. Когато не е позната, природата на ума се проявява като подвижен ум, но след като я опознаем непосредствено, тя се превръща в път към освобождението и в самото освобождение.“

Тензин Римпоче

Ригпа означава осъзнатост – вродена осъзнатост за истинската природа на човека. Осъзнаваме се, когато преживяваме страдание. В местната тибетска религия Бон ригпа често се сравнява с огледало, което отразява без предпочитания всичко, което е пред него: красивото и грозното, малкото и голямото, доброто и злото, и въпреки това остава неопетнено и чисто от своите отражения. Има ли се омраза, огледалото се изпълва с омраза. Има ли се любов, огледалото се изпълва с любов. За огледалото нито омразата, нито любовта, имат значение. Когато познаем истинската природа на ума си като огледало, което отразява всичко, стоящо пред него, нито едно емоционално състояние не може да ни разсее. Всички състояния, като гнева, злобата и завистта се освобождават в чистотата на яснотата. Когато пребиваваме в ригпа, прекъсваме кармата в самите й корени – освобождаваме се от оковите на страданието, от лъжливите и ограничени представи за себе си. Когато се отъждествяваме с мислещия ум, ние живеем в отраженията на огледалото, измъчваме се в заблуди и страдания, прекарваме живота си в преследване на илюзии

Ригпа е всепроникваща изначална осъзнатост. У всеки човек е заложена потенциална възможност да открие пътя на ригпа, тъй като умът у всички нас се поражда от изначалната осъзнатост. Породената осъзнатост в последствие ту се проявява в нашите преживявания, ту изчезва. Но изначалната осъзнатост е присъствие, която не е обусловена и опетнена от кармични следи, която нито се поражда, нито изчезва.

Съзнанието е в основата на всеки човек. Осъзнаването започва от страданието на душата. Всяко действие, всяка мисъл, която човек извършва преднамерено, оставя следа в потока на неговото съзнание. В съзнанието се съхраняват кармичните следи, които обуславят бъдещите му преживявания. Отсъствието на съзнание и знание за истината винаги води до страдание. Светът на страданията се поражда най-вече от нашия помрачен и раздвоен ум, в който единството се разделя , в което всичко съществуващо се разглежда като независимо.

Трудно е да се избавим от страданието, ако не познаваме непосредствено природата на своя ум. Само когато пребиваме в нераздвоена осъзнатост, в ясна светлина и дълбоко разбиране за себе си, ще постигнем ригпа и освобождение от страданието. От личен опит знам, че замъгленият ум създава всички болести на духа, а просветленият, спокоен и осъзнат ум в ясна светлина, ги лекува. Но не може да постигнем осъзнат ум без да преживеем дуалността на преживяванията: страдание и болка, любов и омраза, радост и скръб, гняв и злоба, алчност и нисши страсти, и същевременно да знаем, че това са временни, често въображаеми и преходни емоционални състояния. Необходимо е да се научим да приемем нещата такива, каквито са, да разграничаваме илюзията от реалността, да виждаме последствията от своите действия и действията на другите, да се стремим към задълбочено самонаблюдение и самоизследване.

Следната дзен-притча описва най-добре разликата между подвижния и просветления ум.

Един човек на име Линдзи имал лодка и обичал сам да прекарва времето си в лодката, като медитирал със затворени очи. Но някаква празна лодка се ударила в неговата и душата му се изпълнила с гняв. Отворил очи и искал да наругае човека, който го ударил, но видял че лодката е празна и започнал да се взира в гнева си. Така празната лодка станала негов учител – Линдзи се отправил навътре към себе си.

Димитър Хаджийски

Реклами

Благословията на страданието

Дълго време смятах човешкото страдание като знак за отклонение от правия път и резултат от извършени грешки в миналото. Като личен провал и кармично наказание. И, макар и теорията за кармата да ми даваше задоволително обяснение, все пак не разбирах докрай причините, поради които ние, хората, страдаме. Едва след като прочетох забележителната книга на Ричард Ръд за Генетичните ключове, пъзелът на отговора на тоя толкова важен въпрос започна да се подрежда.

Най-вече това се случи чрез запознаването ми с Генетичен ключ 22 за „Сладостта на страданието“.

„Темата за 22-рия ген ключ е свързана с истинското значение на страданието. Когато започнете да съзерцавате страданието в живота си, може би ще откриете каква невероятна благословия е то. Това простичко и мило осъзнаване може да преобрази живота ви. Добре дошли в обятията на Великата майка!“
Ричард Ръд, Генетичните ключове, с. 172

Но коя е Великата майка, която държи, както ключа на човешкото страдание, така и на освобождаването от него?

Според Ричард Ръд това е четвъртият, женският аспект на трансцедентално поле на съзнание, което е силно екстатично и чувствено. Това поле притежава огромен емоционален обхват, който се разпростира от най-високите върхове на сладостта до най-ниските точки на яростта. Поради отчетливо емоционалната си природа то е отговорно за повечето от проблемите във взаимоотношенията на нашата планета. Божествената майка е Тялото на Вселената – това огромно информационно поле от субатомни частици, съдържащо записите на всичко, което някога се е случвало, и откликващо на всяка наша мисъл, чувство, намерение или действие. Тя е акашовият океан, съдържащ миналото, което определя настоящето и оформя бъдещето. Тя е енергийният носител на „свещената рана“ – страданието, породено от натрупаната колективна карма на човечеството. Великата майката е плаката, върху която се отпечатват биогенетичните спомени – т.нар. самскари, които са „възможностите за нараняване“ и които съдържат предизвикателствата за нашето развитие.

И тук идва това, което успя да нареди моя пъзел за причината, произхода и смисъла на страданието в живота на човека – причината за страданието, през което преминаваме, не е лична, защото кармата, която отработваме, е над-лична, тя е колективна. С изборите, които сме правили в миналите животи, дори и да сме породили негативни мисъл-форми, които да са допринесли за натрупаната колективна карма, в междинните състояния между смъртта и следващото прераждане – т.нар. бардо, ние сме преминали през мъките на пречистването и сме преживяли изкуплението. Накрая в енергийния носител на безсмъртната ни душа – нашето каузално тяло, е останала само есенцията на натрупаната добродетелност от досегашните превъплъщения и стремежът към Бога в служба на Цялото. Ние се въплъщаваме, така да се каже, „на чисто“.

„Личната карма не излиза извън пределите на настоящия живот, а по-скоро се предава на колективното… Противно на някои широко разпространени вярвания, обстоятелствата във физическите измерения на външния ви живот не са отражение на ваши действия от предишни прераждания. Нивото на прозрачност на вашето каузално тяло привлича онази среда на прераждане, която му е необходима, за да продължи своята еволюция независимо дали тези обстоятелства се струват добри или лоши. При по-високи нива на прозрачност каузалното тяло ще поеме много повече страдание върху себе си, защото неговият носител ще проявява много повече състрадание.“

Това е важно преобръщане на гледната точка – страданието не е наказание, а точно обратното – благословия, защото именно в него се съдържат възможностите за духовно израстване. Всъщност, колкото повече страдание има в живота на един човек, толкова повече възможности за израстване има и толкова по-сериозни стават тестовете на неговата добронамереност, духовна вяра в служба на истината и любовта.

„Самскарите определят специфичните теми на големите предизвикателства, срещу които ще се изправите в живота си. Щом осъзнаете, че тези модели не са причинени съзнателно от вас, а са най-големите възможности за трансформация и еволюция, предизвикателствата в живота ви стават по-лесно поносими.“ С. 569

Става ясно, че само духовният подход към човешкото страдание може да помогне на човека да стигне до съдържащата се в него благословия. За духовно неосъзнатия човек обятията на Великата майка носят само още повече болка и тази болка е свързана най-вече с човешките взаимоотношения – основната арена на пораждане на целия спектър от емоции и предмет на най-дълбоки копнежи. Неосъзнатият човек е човек, който не се е научил да уважава собствените и чуждите чувства и затова или ги потиска и отхвърля, или ги насочва навън, наранявайки хората, които обича.

За разлика от него, духовно осъзнатият човек е успял да реализира дарбата на 22ри генетичен ключ – той се отнася с огромно уважение към човешката емоционална природа – своя и чужда. Той умее да бъде в контакт със своите емоции, включително и най-интензивните негативни емоции, и, вместо да ги потиска, отхвърля или изхвърля навън, той ги съдържа и разбира. Те не са способни да повлияят нито на мисленето, нито на поведението му. Той е излязъл от манталитета на жертвата и нито обвинява другите, нито обвинява себе си. Вместо вина и обвинение, той е поел отговорност за това, което преминава през него.

„Една от големите тайни за човешкото страдание е нашата неспособност да поемем отговорност за собствените си мисли, чувства и действия. Животът ни дава точно тази съдба, с която можем да се справим, и, ако проявяваме неуважение към себе си или към другите, ние в крайна сметка увеличаваме собственото си страдание.“ С. 177

Когато започнем да се отнасяме с уважение към своята и чуждата емоционална природа, страданието в живота ни започва да намалява и да се превръща в състрадание. Тук на помощ идват трите мъжки аспекта на полето на съзнанието – Божествената Воля, Любов и Мъдрост, въплътени на земята от духовните аватари Хермес, Христос и Буда. Тези трима учителя дават на човечеството знанието как да трансформира страданието си. Първият – чрез съюз с Божествената воля, вторият – чрез любов и саможертва, а третият – чрез мъдрост и осъзнаване.  Приложени към нисшата емоционална природа, те означават, че ако изпитваме негативни емоции, не трябва да ги отхвърляме, а да се доверим, че са дадени директно от Бога. Да жертваме своите нисши желания, за да не им позволим да влияят върху поведението ни. Да приложим разбиране и мъдрост към информацията, която те ни носят.

„ Много от така наречените духовни учения внушават, че трябва да овладеете своите негативни емоционални състояния и да ги замените с по-позитивни и благоприятни вибрации… Но да потискате каквото и да било състояние или чувство, означава да проявите неуважение и недоверие в него, което ви пречи да го приемете. От гледна точка на 22рия ген ключ, всяко чувство, настроение или мисъл са ви дадени директно от Бог, за да им се доверите. Да се доверите на този процес очевидно не е същото като да действате спрямо него. Доверието е мощен вътрешен процес, който изисква огромен кураж. Един от триковете на 22-рата сянка е да ви подмами да се опитате да промените и поправите настроенията си, вместо да им позволите да преминат естествено през вас. Истината е, че не можете да достигнете по-високи нива на съзнание, преди това да преминете през собственото си страдание“. С. 173

С това, последното изречение, пъзелът на причината смисълът на страданието в живота на човека се намества. Вече няма място за вина – има място за отговорност. Няма място за обвинение – има място за уважение. И тогава идва благословията на пълноценните човешки отношения, основани на уважение към човешките емоции.

Ричард Ръд за седемте основни нива на човешката аура и еволюцията на съзнанието

Голямата промяна и преобразуване на страданието

В Епохата на Водолея – епохата на новия вид съзнание, еволюционният процес се предизвиква от поредица безпрецендентни подреждания на небесните тела. Времето, в което живеем, е време на Голямата промяна, засягаща всички сфери от живота. Промяната се случва на мулекулярно ниво и влияе върху всички системи и същества: върху телата ни и околна среда, върху политическите и социални структури, религията и науката, технологията и световната икономика. На много сфери от живота, които са били разделени, предстои обединение, престои обединяване на човечеството в един организъм.

Забележителни в това отношение са прозренията и откритията на Ра Уру Ху – основоположник на системата Хюман дизайн, която предлага цялостно разбиране за естеството на човешкото съществуване и пробуждането на съзнанието.

„Хюман дизайн представлява конкретна карта на естеството на съществуването, запис на собствения генетичен код, който отваря вратата към потенциала на любовта към себе си, любовта към живота и любовта към другите чрез разбиране.“

Ра Уру Ху

Много значими и актуални са проникновенията и на Ричард Ръд, създателят на учението за Генетичните ключове и висшата цел скрита в ДНК. В продължение на 20 години той успява да синтезира в едно знанието за 64-те кодона в човешкото ДНК и 64-те хексаграми в „И-дзин – книгата на промените“. Неговата книга „Ген ключове“ описва същността, от която сме изградени като човешки същества, както и най-висшия ни еволюционен потенциал.

Ученията на тези двама забележителни личности ни предлагат проникновено разбиране за естеството на нашето съществуване, отправят ни покана да започнем да живеем по нов начин и чрез пробудено съзнание да открием истинската и по-висша цел в живота си. Според тях под влияние на планетарното пренареждане през последните 20 години светът преминава през огромни промени. Съществуват три повратни точки – етапи на промяна. Първата промяна се е случила през 1987 година, когато избухва свръх нова съседна галактика, а нашата планета се насища с потенциал за повишено осъзнаване. Следващата повратна точка е 2012-та година, когато става повторно пробуждане, свързано със Слънчевия сплит – „втория мозък“ на човека. Третата повратна точка се очаква през 2027 година, когато ще преминем от 9 центрови към 12 центрови същества.

Според Ричард Ръд в момента пробуждането на съзнанието се случва като енергиите с по-високи вибрации проникват в по-ниските нива на материалния свят. Еволюционният процес, предизвикан от пренареждането на небесните тела, има силно влияние върху нашия земен живот. Влиянието се проявява като промяна в телата ни и се подчинява на Закона на еволюцията и иневолюцията. Под влияние на този космически закон космическите сили изпращат на Земята енергии с по-високи вибрации, които са призив за по-високо съзнание и по-висше присъствие в живота. Това преобръщане в съзнанието се случва чрез преминаване през страдание.

„Ако не поемем отговорност за собствените си мисли, думи и действия, Акашовото поле ще продължи да ни изпраща страдание.“ Ричард Ръд

Трима са великите духовни учители, които засягат естеството за преобразуване на страданието. Първият от тях е Хермес Трисмегист от епохата на атлантите, според който преобразуването на страданието е алхимично, посредством съюз с Божествената воля. Вторият велик учител е Христос, който дава личен пример за преобразуване на страдането посредством любов, прошка и саможертва. Третият велик учител е Буда, според който страданието се преобразува чрез мъдрост и състрадание.

Изследвайки природата на страданието, ние ще разберем по-добре собствената си природа и по естествен начин ще обърнем фокуса на живота си от Аз към Ние – призивът на Новата Епоха. Новото съзнание изисква от нас да започнем да зачитаме чувствата и мислите на другите, да преминем от егоизъм към служене, да не се съпротивляваме на страданието от проникването на вибрациите на по-висшите ни тела и раждането на Христовото съзнание в сърцата ни.

Животът е взаимодействие между две първични сили – на еволюцията и инволюцията. При инволюцията съзнанието на по-високите нива постепенно се въплътява по-дълбоко в материята – в тялото на човка. Енергии с по-високи вибрации се спускат на Земята, за да предизвикат на свой ред еволюционни промени. С други думи, божественото все повече започва да присъства у човека, а неговото съзнание започва да работи на по-високо вибрационно ниво. Когато по-висшите духовни енергии слизат на Земята, човека започва да еволюира към по-висше съзнание. От еволюционна перспектива всички аспекти на живота на нашата планета се насищат с по-високи нива на съзнание.

Седемте нива на човешката аура и техните основни свойства

Съществуват много теории, които са посветени на разбирането на фините нива на действителността, които са извън възприеманите с петте ни сетива. Системите от Изтока и Индия са ни завещали интуитивни прозрения, споделяни от хора, които са имали директно изживявания с по-висшите реалности. Голяма част от този опит е станал достояние и на Запад. В настоящия момент научните и мистичните идеи от Запада и Изтока се срещат и взаимно се валидизират. Един от възгледите на мистицизма, който е устоял на времето, се отнася до фините тела на човешката аура: физическо, астрално, ментално, казуално, будическо, атмично и монадично.

Според Ричард Ръд седемте нива на човешката аура може да се разглеждат като седем форми на осъзнаване. Физическото, астралното и менталното тяло са по-нисшите нива, а будическото, атмичното и монадичното са по-високите нива на човешката аура.

Физическото тяло

В структурата на човешката аура физическото тяло стои в основата с най-ниски вибрации. Физическото тяло притежава ефирен двойник – близнак, наречен „етерно тяло“. Етерното тяло е базата, върху която е изградена науката за здравето на човека. С течение на времето физическото тяло все повече започва да отразява астралното тяло и неговите емоции. Висшата цел на човешката еволюция е да слее физическото тяло с монадичното.

Астрално тяло

Астралното тяло е нивото на човешката аура, което събира и съхранява всички човешки емоции и желания. В него удоволствието и болката представляват две вибрационни честоти, които го разделят на две – поле на ада и поле на рая. Тъй като астралното тяло е свързано с физическото и етерното, то има силно влияние върху здравето на човека.

Ментално тяло

Менталното тяло създава мисловния живот на човека. То има по-високо вибрационно ниво от астралното и силно се влияе от менталното тяло на човечеството като цяло. Когато в менталното тяло проникнат по-високи импулси, то започва да се отделя от астралното и добива по-голяма сила. Но когато бъде използвано от по-нисшето съзнание, естествените импулси на астралното тяло се потискат, което води до заболяване..

Казуалното тяло

Казуалното тяло се намира между трите нисши и трите висшите тела на аурата. Наричано често „душата“, то съответства на физическото, но на по-високо ниво. Казуалното тяло съхранява натрупаните преживявания, складира всички високочестотни мисли, думи и дела, които сме извършили в земното си пътешествие. Когато казуалното тяло се пречисти, то служи като посредник между по-ниските и по-високите три тела. В този смисъл казуалното тяло е мост между нисшия и висшия свят.

Будическото тяло

Будическото тяло е по-високата октава на астралното тяло. Чрез него откриваме истината, че човечеството и всички земни нива представляват един организъм. Посредством будическото тяло хората могат да се докоснат до универсалната любов и просветлението – до Божественото действие.

Атмично тяло

Атмичното тяло е по-високата октава на менталното тяло. Чрез него хората достигат до по-високите еволюционни потоци, които се намират отвъд физическото прераждане. Будическото тяло посредством страданието насочва хората към Христовото съзнание, към Божествения ум и сърце.

Монадично тяло

Монадичното тяло не е тяло в прекия смисъл на думата. То е есенцията на Божественото съзнание, Духа, от който произлиза всичко. Казуалното тяло е средството, с което монадичното тяло навлиза в по-нисшите светове. Монадичното тяло присъства във всички нива, от най-нисшето до най-висшето. В него по-нисшите тела: физическото, астралното и менталното се поглъщат от техните двойници с по-високи вибрации – казуалното, будическото и атмичното тяло. По този начин се разкрива мистичната същност на Триединството.

Законът за божествената памет и кармата

Като човешки същества, интересуващи се от същността на живота, за нас е важно да разберем, че по-висшите тела, за които се твърди, че „оцеляват след смъртта“, всъщност са аспекти на Акашовия океан.

Един от най-великите космически закони е Законът за божествената памет. Според този закон всяка мисъл, чувство и действие се записват в тялото на вселената. Науката е вече е доказала, че ние живеем в едно огромно информационно поле от субатомни частици, които не се подчиняват на закона за гравитацията и материята. Този океан от мисли, действия и чувства представлява квантовото поле, където всичко се записва и съхранява. Древните мъдреци са наричали това поле Акашови записи.

Ако приемем, че съществуват Акашови записи, в които всичко се записва и съхранява и след края на смъртта, би следвало да приемем и твърдението на Ричард Ръд, че в нашата ДНК има отпечатък от това, което сме правили в миналото. Именно този отпечатък предопределя нашата лична и колективна карма – основният сценарий на нашия земен живот. Това разбиране ни довежда до една от големите тайни за причините на човешкото страдание – нашата неспособност да поемем отговорност за собствените си мисли, чувства и действия. Защото законът за кармата е законът за отговорността.

Разглеждайки живота от тази перспектива разбираме по-добре как личната и колективната карма взаимно се проникват. Причината е, че всяко негативно действие са записва не само в личната ни ДНК, но и в колективната ДНК на човечеството, за да бъде преработено в по-късен етап. Кармата е споделена, тъй като цялото човечество е едно цяло. По Закона за кармата, нашето казуално тяло привлича онази среда на прераждане, която му е необходима, за да продължи своята еволюция, но поради плътността на физическото ни тяло ние не винаги успяваме да видим последиците от своите добри и лоши действия.

Законът за кармата е закон за Вселенската справедливост. Всичко зависи от това как ще настроим струните на нашата ДНК. Ако ги настроим към ниските честоти на страха и отричането, ще добавим още тежест към кармата си. Но ако хармонизираме своята воля с Божествената воля, ще можем да преобразим страданието и да стигнем високите вибрации на радостта и удовлетворението.

Димитър Хаджийски