Основните принципи на живота – източник на сила и мъдрост

Непреходните духовни ценности са основен източник на сила и мъдрост. За да живеем в синхрон с тези принципи е нужно добре да ги познаваме и да ги прилагаме в живота си. За себе си съм избрал няколко основни принципи (Божии закона), които да ме ръководят в живота. Те са:

Божието Слово

„В началото беше словото, и словото беше у Бога, и Бог беше словото.“ Библията: Евангелие от Йоана

„Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как да отговаряте всекиму.“ (Колосяни“ 4:6)

„По-важно е какво излиза от устата ти, отколкото какво влиза в нея.“ народна мъдрост

Когато се казва, че „Бог е съзнание, любов и истина“, за мен това означава, че моите мисли, думи и действия трябва да са в хармония със Закона на любовта. Знам, че ако имам любов в сърцето си, тя ще привлече още повече любов, а знак за просветлено съзнание е, когато следвам вечните истини, които за мен са същото като Божието слово. Когато почувствам тези истини като реалност в себе си, усещам радост и сигурно водачество по пътя си.

Правилно мислене

„Онова, което сме, е резултат на нашите мисли.“ Буда

„Днес си там, където са те отвели мислите ти. Утре ще бъдеш там, където те водят мислите ти.“ Джеймс Елин

„Мислите ви са като бумеранг.“ Айлийн Клади

Вторият принцип се състои в това, че когато мислим добро, идва добро, когато мислим зло, зло се случва. Да живеем в любов означава, че мислите, намеренията и действия ни винаги трябва да са в хармония с ценностите на Любовта, Истината и Красотата. Вярвам, че животът ни не е абсолютно предопределен и безусловно предначертан и когато се настроим към духовните истини, това го променя към по-добро, защото влизаме в хармония с космическите закони на Вселената. Бъдещето е в ума ни и го сътворяваме с това, което си мислим всеки ден. Нашите мисли и техните видими проявления са едно цяло със нашето съзнание.

Нужно е да разберем, че болестите, провалите и инцидентите са тясно свързани с негативните мисли или страхове, намиращи се в ума ни. Когато си мислим за Божията любов, която е около нас и вътре в нас, това ни дава сила и пътя ни съвършен.

Богът е вътре в теб

„Животът без самопознание не си струва да се живее.“ Сократ

„Седемте смъртни гряха са гордостта, сладострастието, леността, завистта, гневът, алчността и лакомията.“ Свети Григорий

„Нещастията могат да бъдат и благословия.“ Джон Темпълтън

Третият принцип се отнася до това да разпознаем, че Богът не е нещо вън от нас, а нашата най-дълбока същностна природа. Той е в ценностите, които се опитваме да въплътим в живота си всекидневно. Тези ценности обикновено ги наследяваме от родителите и предците си – такива като трудолюбие, честност, справедливост, хуманност, грижовност, гостолюбие, скромност, търпение, стремеж да се живее с истината. Но не всичко в живота ни идва от биологичното и духовно наследство от предците ни – най-същественото се носи от паметта душата ни и заложения в нея стремеж към развитие и светлината на познанието.

Димитър Хаджийски

За българския корен

„Душата пребъдва много пъти, чедо. И много пъти идва и си отива от тоя свят. Всеки път като затръгва насам, избира – първо земята си, после родителите. Туй е, щото е стара и умна душата и знае откъде да й започне ученето. А тя решава пак да дойде и да се очовечи, щото има бая събрано за учене.
Ето, моята душа е избрала нашата земя – българската. И се е закачила за нея с едно нещо, дето му се вика Корен. Той има разни израстъци – род, народ, език, болежки, радости – все останали от тия преди тебе. Те са ти в орисията. Те ще дават обич и сила, и ще друсват понякога… Само помни …., че щом старата ти душица е избрала тая земя, имала е нещо наум. Затуй требе да си чуваш Корена и да се грижите един за друг!“

Из „Стопанката на Господ“ от Розмари Де Мео

Много ми хареса книгата на Розмари Де Мео “ Стопанката на Господ“. Нещата, които тя пише за старите български традиции, не са ми никак чужди, а са дълбоко личен опит от ранните ми детски години, когато живеех на село и в непосрествена близост до природата. Прочетеното там събуди ярки спомени от далечното минало за обредите, които се извършваха на параклисите на св. Арахангел, св. Спас и св. Илия, както и за курбаните и кръшните хора, с които почитахме светците. Спомних си трудния, но по някакъв начин сладък живот, когато ставах при зазоряване и сънен отивах на нивата, за да работя. Как цяло лято ходехме боси и дори футбол играехме без обувки. Краката се напукваха и аз постоянно трябваше да вадя тръните от стъпалата.

Сега животът ми е толкова различен, че времето оттогава е все едно от друг живот. Написаното в книгата на Розмари Де Мео ме накара да се замисля в каква степен прогресът е довел до това изтънее връзката с моя си български корен, т.е. с източника на сила. Защото мястото, на което съм роден, е Скрино – родното село на Иван Рилски, и именно той е светецът, с който се чувствам най-дълбоко свързан. Баща ми, подобно на него, се казваше Иван, а фамилията ми – Хаджийски, идва от пра-пра-дядо ми, който се е сдобил с нея, защото е ходил на поклонение до Божи гроб. Подобни неща ги свързвам с въпроса за това кое е моето „Кармично наследство от родителите и избора на душата“. И отговорът, който получавам чрез гласа на интуицията си, е: „Който е упорит и изтърпи докрай, ще победи.“. Чудя се дали това не е гласът на българския корен, който говори на всички българи, родени по нашите земи?

Димитър Хаджийски

Трите нива на съзнание и трансформиране на кармата чрез човешките отношения

Според Ведите, ние съществуваме в три тела – физическо, астрално и причинно. Физическото тяло е това, което можем да видим и докоснем и което е с най-ниски вибрации. То е проникнато от друго тяло – астралното тяло, което е тяло на нашите емоции, чувства и желания и е с по-високи вибрации. Третото тяло, известно като причинно тяло, представлява основата на нашата човешка същност – първичният макет на нашата въплътена душа. То продължава да съществува във всеки следващ живот, но в различна форма и неговите вибрации на трептене са още по-високи.

Тези три тела на човека са различните аспекти на неговото съзнание – обикновено съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.

Обикновеното съзнание отговаря на физическото тяло, което оперира с петте сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. То функционира, когато сме будни и престава да функционира, когато спим. Обикновеното съзнание, което оперира само чрез петте сетива и е ограничено, действа само в преходното физическо тяло.

Подсъзнанието отговаря на астралното тяло, което никога не спи и постоянно следи как функционират жизнените ни системи (сърцето, мозъка, дробовете и други). То записва впечатленията, получени от сетивата, които се повтарят в нашите сънища.

Свръхсъзнанието, което отговаря на причинното тяло, се нарича душа – то е най-нашата най-дълбока и истинска същност. То е светлината на нашето истинско съзнание – чиста енергия, която общува с нас чрез интуицията, гласът на душата. Свръхсъзнанието е вечно и безгранично – отвъд законите, които управляват физическото тяло.

С времето чрез обикновеното съзнание ние се научаваме да влизаме във връзка и с другите си нива на съзнание – подсъзнанието/астралното тяло, и свръхсъзнанието/душата. Душата общува с нас чрез подсъзнанието, което на свой ред предава съобщенията на нашето будно съзнание. Точността на тези съобщения зависи от това доколко сме се научили да тълкуваме образите на подсъзнанието. По правило, напрегнатото ежедневие изкривява съобщенията, които свръхсъзнанието иска да ни предаде чрез подсъзнанието. Когато сме неспокойни или емоционално възбудени за нас е трудно да чуем гласа на душата.

За нас е важно да се научим да чуваме гласа на нашето свръхсъзнание, защото от това зависи дали ще успеем да изчистим кармата си. Това се случва, като се научим да успокояваме съзнанието си и да се самонаблюдаваме, вместо сляпо да реагираме на събитията, които ни заобикалят или се случват в нашия живот. Колкото по-добре чуваме съобщенията, които чрез сънищата ни изпраща свърхъзнанието, толкова по- ясно разбираме какво ни казва собствената ни душа и как да се предпазим от натрупването на негативна карма.

С увеличаване на съзнанието, нараства чувствителността на нашите възприятия към външния свят, което ни дава по-голяма възможност да контактуваме със свръхсъзнанието си и в будния си живот. Засилената чувствителност ни помага да имаме друг поглед върху реалността и да започнем да разбираме кармични модели на мислене и поведение, които идват от миналите ни животи.

Всеки човек притежава личен магнетизъм, който зависи от степента на неговото съзнание. Той е силата, с която привличаме околните и която поражда желанието за човешки отношения. Когато изпитваме болка в личните си взаимоотношения, това означава, че има дисхармония между вътрешните ни аспекти. В астрологията съзнанието ни се символизира от Слънцето и Сатурн, нашите чувства и емоции – от Луната и Нептун, а начина, по който действаме във външния свят – от асцендента. Когато тези трите действат в хармонично единство, ние изпитваме радост, която ни носи наслада.

Основен начин да постигнем тази вътрешна хармония е като си дадем сметка, че никой от външния свят не е виновен за това, което ни се случва и да поемем отговорност за своите избори и реакции в живота си. Ако имаме трудности в личните си взаимоотношения, първо трябва да се запитаме кое зависи от нас и кое – от нашите партньори. След което да не се поддаваме на естествената човешка склонността да обвиняваме другите – партньорите, родителите, институциите, обществото, държавата, в която живеем.

Въпросите, които трябва да зададем на себе си, са:

Защо съм попаднал в такава ситуация? Какви са причините, които идват от мен за нейното възникване? Наясно ли съм с каква цел съм влязъл в тази връзка? Какво търся да дам и да получа от нея? Уча ли се от собствените си грешки или ги повтарям? Ако си мисля, че се уча от грешките си, дали така е в действителност? Ако си мисля, че се уча от гришките, защо продължавам да попадам в едни и същи ситуации? В каква степен емоциите изкривяват реалната ми преценка за нещата?

Когато започнем да поемаме отговорност за събитията в собствения си живот, ще осъзнаем, че никога не сме си давали докрай сметка за истинските мотиви да влезем в дадена връзка. Ако останем спокойни и добронамерени, ще разберем причините заради които попадаме в конфликтни ситуации и как в бъдеще да не пораждаме негативна карма.

Въпросът за изграждане на хармонични връзки  е труден за разрешаване, защото търсим щастието и радостта вън от себе си, като се надяваме, че ако срещнем подходящия партньор, всичко ще бъде наред. За съжаление, действителността не винаги е такава и често влизаме във връзки по кармични причини – които са свързани с учене на уроците на безусловната любов, прошката, баланса между даване и получаване, изплащане на кармични дългове. Когато изкупваме своите кармични дългове, потенциалът на нашата вътрешна същност се филтрира чрез дара на любовта, а качеството на нашата съзнателност се повишава.

Димитър Хаджийски