Карма и съдба

В каква степен човек може да влияе върху своята съдба?

Много хора трудно правят разлика между понятията карма и съдба. Затова искам да дам малко пояснение за тези две взаимно свързани и преплитащи се понятия. Кармата винаги трябва да се разглежда като последствие от нашите минали или настоящи мисли, действия и постъпки. Всичко, което се случва в нашия живот, е последица и израз на нашето съзнание. Според Закона за кармата страданието, което преживяваме в живота, ни изправя лице в лице с лошите страни на нашата собствена същност и съзнание. Осъзнаването на причините за всяко страдание ни помага да трансформираме своята тъмна страна.

Ние идваме в този живот не обречени на вечно страдание, а да живеем щастлив и радостен живот, да променим нашата карма. Ние променяме своята карма към по-добро, когато, ръководени от свободната си воля, правим правилни избори. Всеки правилен или неправилен избор променя нашия живот, което може да наречем съдба. Следователно всеки човек чрез изборите, които прави, може да промени своята съдба. Затова понятието съдба винаги трябва да разглеждаме като промяна на кармата. С други думи, понятието карма винаги трябва свързваме с последствията от нашите деяния, изразени в реалния живот чрез мисли, действия или постъпки, а съдбата – с изборите, които правим.

През живота си ние правим хиляди избори. Всеки избор е израз на нашата свободна воля, всеки избор влияе върху нашата съдба. Ние предопределяме своята съдба чрез изборите, които правим. Но трябва да знаем, че не всичко зависи от нас. Всичко, което не зависи от нас, може да го наречем с две думи – зависи от Бог. От нас зависи как да се облечем, когато времето е студено, но какво ще бъде времето не зависи от нас. От нас зависи какво ще си купим от магазина, но какви стоки има в магазина не зависи от нас. Затова е много важно да разберем кое зависи от нас и кое не зависи от нас. Когато изборът, който правим чрез нашата свободна воля, съответства на Божията воля – когато не причиняваме зло на никой, когато помагаме с любов на другите, когато живеем в хармония със себе си, в хармония с заобикалящата ни среда, в хармония с духовните закони, които управляват нашето земно битие, ние ще си създаваме по-добра карма и по-добра съдба.

Човек е вечно променяща се същност – душа, която се превъплъщава в материалния свят, докато намери пътя към чистото съзнание. В духовно измерение душата не се идентифицира с материалното тяло, а осъзнава, че е част от вселената, от Бог. Затова нейната истинска мисия е да служи на Бог. Законът на кармата ни изправя пред нашата истинска същност чрез това, което ни се случва, чрез отношенията с хората около нас, чрез щастието или страданието, което преживяваме.

Човек идва в земния си живот с определено ниво на съзнание. Съзнанието съдържа цялата информация за това как ще се развива неговия живот – ситуациите, в които ще попадне. Но едновременно с това човек притежава свободна воля, която му позволява да прави избори, които могат да променят неговата съдба.

Когато човек се идентифицира с материята и със своето тяло, той остава в зависимост от материята. Душа, изпаднала в плен на материята, не осъзнава своята зависимост от нея . Материята ограничава нейната свобода и тя започва да копнее за духовна независимост. На този етап от развитието човек започва да търси Бог и може да промени своята съдба. Когато душата осъзнае собствената си същност, когато престане да бъде подчинена на материалните природни закони, когато осъзнае, че нейната изконна същност е Божествена, тогава съдбата се променя и човек остава под закрилата на Бог. Това знание помага на всеки всеки човек да осъзнае своята цел и духовна мисия.

Димитър Хаджийски